Testamentum

  I live... L'll die. Travelling on the road of time. Direction only one – eternity. The aim is resurection. Life is a misery, a comfort, a struggle with others and with your own self. We swim in lies. Passion bind I shains. Breathing sadness. So many things are subordinated to our flesh! We travel hardly. Crossing time and bearing bits of light. They also traveled the way we did - carried away bits of our love. Meditations stolen by me at the side of my fathers grave. 1995 - Blagoevgrad Milcho Naydenski

I am part of the cosmos, a particle, a cosmic impulse. A speck of dust, disappearing in space, full of fear, tense, tired, going with the flow. I live. Movement, feeling, thought, a piece of time. And before this? And after? Only God. I don't know Him. But search Him. Truth, eternity, infinity. I waver. A cosmic impulse. A speck of dust, travelling toward the end, full of fear, tense, tired, going with the flow. I live. 1991 Milcho Naydenski . 

Живея. Ще умра. Пътуване във времето. Посоката е вечността. Целта е възкресението. Животът е мизерия, комфорт, борба, със другите и със самия себе си. Плуваме в лъжа. Оковани страсти. Дишаща тъга. Толкова неща са подчинени на плътта ни! Пътуваме едва. Минаваме през времето, понесли късче светлина. Пътуваха и те така, отнесли късове от любовта ни. Размисли, откраднати от мен, На гроба на баща ми. Милчо Найденски

Аз съм част от космоса, частица, космически импулс. Прашинка зареяна в безкрая, подчинена на страха, напрягаща се, уморена, пулсираща във общ закон. Живея - движение, усещане и мисъл, отрязък време. А преди? А после? Само Бог! Не Го познавам, но Го търся - истината, вечността, безкрая. Трептя. Космически импулс. Прашинка, отиваща към края, подчинена на страха, напрягаща се, уморена, пулсираща във общ закон - Аз живея! Милчо Найденски