Testamentum

Един ловец отишъл на лов. Попаднал на хълмиста местност, обрасла с храсти, в които се криели птици. Започнал да стреля и изпопадали доста птици. Слугите му хукнали да събират убитите. Но ловецът казал: - Не мъртвите, събирайте първо ранените! Някои от тях може да избягат или да се укрият, а мъртвите са си мъртви, те не могат нищо. Така е и с нас, християните. Ние сме ранените от греха, но още сме живи – опитваме се да избягаме, да се спасим. Еф. 2:1 "И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, 2 в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действува в синовете на непокорството; 3 между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите. 4 Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, 5 даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни за...

Казват, че Пс. 50:15 е "телефонният номер" на Бога, който никога не е зает: (Пс. 50:15) "И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш." Нямате нужда от смартфон или  друго някакво устройство, за да се обадите. Само това е достатъчно: (Мат. 6:6) "А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве]."  Милчо Найденски

Някога си мислех, че Вселената е безкрайно и мъртво нещо – тъмно и неизвестно; а животът е един случаен проблясък на светлина, съзнание, мисъл; като запалена клечка кибрит, като искра, която просветва за миг и после угасва. Сега вече не мисля така. От Свещеното Писание знам, че Духът на Бога изпълва целия звезден безкрай, че навсякъде присъства съзнание, усет, порядък; че навсякъде присъства живот чрез съществуването на Светия Бог, че Той е безсмъртен и вечен, без начало и край. Смъртта е временна – болезнено изключение в нашия край на безкрая. Тя е само момент, тъмна дупка във времето, изроден елемент и животът ще тържествува накрая. (Д. Ап. 17:16-34; 1Кор. 15:54; Исаия 25:8) Когато четох за първи път Библията, един от разказите, които най-много ме смутиха, беше случката с изпитанието на Авраам. Той трябваше да принесе в жертва сина си Исаак. Макар и малък, Исаак вече познаваше жертвената система, защото се зачуди на факта, че той самият носи дървата за жертвоприношението, а жертв...

  I live... L'll die. Travelling on the road of time. Direction only one – eternity. The aim is resurection. Life is a misery, a comfort, a struggle with others and with your own self. We swim in lies. Passion bind I shains. Breathing sadness. So many things are subordinated to our flesh! We travel hardly. Crossing time and bearing bits of light. They also traveled the way we did - carried away bits of our love. Meditations stolen by me at the side of my fathers grave. 1995 - Blagoevgrad Milcho Naydenski

I am part of the cosmos, a particle, a cosmic impulse. A speck of dust, disappearing in space, full of fear, tense, tired, going with the flow. I live. Movement, feeling, thought, a piece of time. And before this? And after? Only God. I don't know Him. But search Him. Truth, eternity, infinity. I waver. A cosmic impulse. A speck of dust, travelling toward the end, full of fear, tense, tired, going with the flow. I live. 1991 Milcho Naydenski . 

Живея. Ще умра. Пътуване във времето. Посоката е вечността. Целта е възкресението. Животът е мизерия, комфорт, борба, със другите и със самия себе си. Плуваме в лъжа. Оковани страсти. Дишаща тъга. Толкова неща са подчинени на плътта ни! Пътуваме едва. Минаваме през времето, понесли късче светлина. Пътуваха и те така, отнесли късове от любовта ни. Размисли, откраднати от мен, На гроба на баща ми. Милчо Найденски

Аз съм част от космоса, частица, космически импулс. Прашинка зареяна в безкрая, подчинена на страха, напрягаща се, уморена, пулсираща във общ закон. Живея - движение, усещане и мисъл, отрязък време. А преди? А после? Само Бог! Не Го познавам, но Го търся - истината, вечността, безкрая. Трептя. Космически импулс. Прашинка, отиваща към края, подчинена на страха, напрягаща се, уморена, пулсираща във общ закон - Аз живея! Милчо Найденски